В памет на Ванко-Стихове

  В памет на

сина ми

Иван Ангелов Ванчев- Ванко

(31.03.1978г- 19.07.2004г)

 

                                                                                                                            СТИХОВЕ

                                                                                                                                                                   написани                                                                                                                                                                        в мъка,болка и сълзи

ЗАДУШНИЦА 

Идват душите на нашите близки,
идват при нас от нощта,
пуснати да минат
през невидимата граница разделяща Света.
Раздаваме  във тяхно име,
в този ден  от Бога разрешен
Може би са те доволни,
че обичаме ги ,че ги помним
и във тяхно име готови сме
по нещичко да  подадем.
Ритуал от старо време
Разрешено свисше е !
Празник за душите  днес е !
Задушница е. !


        03.10.2007г-Задушница, Соня 

 

                                                                                                          

            

 

МИР

(написано от Ванко когато беше на 10 годинии и го казваше с голям патос)

Мирът е нужен на децата
и на жителите на Земята
Той е завещан на нас
и за него ще се боря Аз.
От врагове ще пазя моята Родина
и ще викам
- Мир да има,Мир да има!

 

 

 

 

 

ПЕСЕН ЗА МАЙКАТА

Прохожда чедото прохожда
и тръпка сладостна пробожда
сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда
Не знае, че го е създала,
за близост не, а за раздяла

Додето майката усети,
изтръгва и го от ръцете безмилостният господар
на всички царства цар буквар
 
Когато мама е сама,
ще праща чедото писма.
Не знае тя, че рядко пише,
сина, зает с дела по-висши

Остава майката сама,
с играчките му у дома
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка- плачка

Прописва чедото, прописва,
вълна на нова радост плисва
И първа дума пишат двата,
и то се знае - тя е МА-МА

Додето майката усети,
изтръгват и го от ръцете
казарма, работа, жени,
а пък жените са едни.. Сама при старите му книги,
остава мама и реди ги
Проплакват заедно с буквара и после всеки се затваря

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма
Разбира, че го е създала,
за близост не, а за раздяла

И вече не до рожба близка
да бъде близо мама иска
Не иска все да бъдат двама,
ни той да мисли все за мама

Обратното желае само,
синът да не извика "мамо"
Да не извика "Мамо" ,"Мамо",
синът в нещастие голямо!

А щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма
И че светът добре го среща,
за туй за мама се не сеща

И мама в стаята тогава,
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда , 
сама към своята надежда

Колко много ми липсваш сине

Светът е друг без тебе сине!
Да знаеш как боли без теб!
Да минат хиляди години-ще липсваш
и ще се нуждая аз от теб

Не мога мамо да повярвам ,
че твоето телце
Няма мама да го гушне
и да целуне твоето лице

Тъй обичащ и прощаващ,
ти беше мамо кат светец
Дано си в Рая сине свиден
И обичан да си от Отец !

Ний човешки сме създания,
с човешко тяло и душа.
Душата ти на тебе сине
бе по-чиста от сълза .

На мама хубавото ми момченце,
колко умен беше ти
И гордост бе за мене сине
И бях щастлива че си жив.

Ще липсваш и ще ме боли
Макар да знам,че някой ден
ще ме посрещнеш като Ангел ти
Някой ден,когато Бог реши.

Мое мило Чедо скъпоценно
Бог да е милостив към теб,
И да те обича сине
И да бъдеш там щастлив !
 

23.юли,2004 , Соня

 

     

 Кошмар без край

Всяка сутрин се събуждам в един кошмар .
Очите си отварям и цялата изтръпвам...
Станало е, непроменимо е !
Сега съм между двата свята
и в двата обичани от мене хора има.
Вечер големият си син сънувам
денем с малкият си син хортувам.
Така се нижат дните, а болката не намалява
В кошмар събуждам се и лягам.

Изтръпнала съм цяла
Сънят надеждичка ми дава.


                              12.март2006г.(Соня)

 

Като полъх

Като полъх преминава душата ти
като безплътие с мирис на тамян
Полъх в затворената ми стая
Невидим ,но не и неусетен ..
И става ми добре...
Майчината обич си остава.
И когато си до мен
като,че душата ми си спомня..
Облива ме оная топлина,
когато те прегръщах и целувах от дете
от мъничко човешко бебе.
И знам че полъха си ти
Добре ми е
Минавай ти край мен
И нека мириса усещам
Знам, че ти си тук
Безмълвен, но присъстващ
Идвай синко !
                        25 юни 2006, Соня 
  

Реален свят
 
Веднъж, сина ми,
играейки на някаква компютърна игра,
ми каза ” Не съм в реален свят сега”
И се замислям.....
Дали света в който ний живеем е наистина  тъй реален?
Дали за да е реален трябва да е материален?
Когато чисти са душите, изглежда не са за този свят !
И непрекъснат е стремежът
Да идат там където,
като Хари Потър
или Спайдермен могат да летят
където могат да  са победители
където стават чудеса
 и ще спасяват те света.
А ний скърбим,
останали във този  свят материален и тъй фатален....

30 април 2006г,Соня  

 

 

 


Живота продължава,
с нови хора ме запознава.
Сигурно и там при теб
с нови личности си ти зает.
Ако чуваш ме в момента,
Лека нощ ти пожелавам
И те гушкам и целувам
Обичам те и всичко ти прощавам !
                                 29 април 2007, Соня

Вечно млад

На 26 години ти остана сине
и никога не остаря
Никога не можа да бъдеш
на някое дете баща
или съпруг на някоя жена 
Снимките са все едни и същи
Образа ти е все така непроменен
Млад си сине, млад и хубав
Неизживял живота свой на таз Земя


                                       16 юни 2008г,Соня

Живота не спира  

Този свят е тъй ужасен
Беззаконие цари......
И дори да доживееш
до дълбоки старини
душата ти ще отговаря
за извършените тук злини.
 
Тъй, че гледай да внимаваш
Божиите закони да съблюдаваш !
 
Един се ражда,друг пък мре,
така живота си тече.
 
Дали си жив или умрял,
живота хич не би и спрял.
                                      10.05.2007г, Соня   

 

 

 

Имам чуство,че ще полудея...

Не мога Боже,да проумея
че синът ми не е между нас

и няма да го видя аз.
Това умът ми не го побира

и отказва да го асимилира
Хич не мога да разбера
защо продължава да се върти света...
А пък рожба щом загубиш

е кат да те разделят на две
Половината е тука, а другата- Бог знай къде.
Седя си аз сама и чакам
да се звънне на входната врата
Как бих желала ти да звъннеш-
и да кажа - било е сън
и да те прегърна сине
и да те видя, че си от плът и кръв

7.11.2004,Соня

 
Сънувах те снощи

Сънувах те снощи и беше ми добре
Щастлив ми се видя, щастлив и толкова красив !
Странен беше моя сън

Бях на празненство
Светлосин ти бе костюма с вратовръзка от злато
За миг почуствах се прекрасно ,
но събудих се и плаках аз нещастно ...
Исках пак в съня си да се върна
за да мога пак да те прегърна.

22.01.2005,Соня

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СЛЪНЦЕ МОЕ отишло в друго измерение
           

Как да съществувам в свят в който ти не същесвуваш ?
Как да подължавам да живея ?
Времето е вече без значение !
Колко много те обичам и ми липсваш ....,
но погледна ли ликът ти, ме облива приятна топлина,
топлина на любовта, на майчината обич сине.
Тя ме топли през тия дни на временна раздяла.
 Вярвам, че за нея няма граници
 и че ти усещаш тая топлина на любовта която пращам ти през вечността!


СЛЪНЦЕ МОЕ отишло в друго измерение

 ОБИЧАМ ТЕ !
                               11 февруари 2007г, Соня   


На никоя майка не пожелавам   да изпита  непоносимата болка  от  загуба на  чедото си  !

   

 

Начало     Живота  в отвъдното   Православие